Разказът от първо лице: няколко възможности (2)

Етнографски музей на открито в Арнем

Постоянната експозиция на Музея на открито в Арнем през 2010 година беше организирана около една нова тема, Новите съседи: разкази на имигранти (Nieuwe Buren: Verhalen van Immigranten), изцяло изградена върху лични истории. Повечето от тях бяха от първо лице: 6 от 8 разказа бяха предадени с видео, в което имигрантът разказва за своите очаквания, мечти и личен опит в Холандия. Интервютата са кратки и са водени по стандартизиран въпросник, което улеснява сравнението между случаите впоследствие. Имигрантите са подбрани според принципа за представителност по отношение на етническите групи и емигрантските вълни през различните времеви периоди от историята на Холандия. Всеки разказ се съотнася с времето и мястото, но като цяло те рисуват една картина на успешния имигрант, позитивно настроен, който се утвърждава в новата среда и не споменава за проблеми във връзка с адаптацията си. Съответно картината на съвместното съжителство в Холандия придобива един “безоблачен”, идеалистичен вид, който заличава особеностите на отделните периоди и исторически наслагвания. Акцентът в експонирането на имигрантските истории е върху признаването на различието и съхраняването на индивидуалните културни особености в рамките на по-широката “нидерландска” идентичност.

По отношение на разказите от първо лице специално място трябва да отделя на една експозиция, изградена изцяло въз основа на лични истории: “Колекционерско депо Любов към вещите” (Spaarstation Dingenliefde). Тя представя няколко примера за частни колекции и сравнява отношението на собствениците им към предметите с това на музея към културното наследство. Няколко човека са предоставили своите лични сбирки, всяка от които заема по една зала в експозицията. Предметите обаче не са същността на презентацията. С по-голяма тежест в нея са разказите на колекционерите за личните им мотиви да съберат, трудностите пред попълването на сбирките и удоволствието от притежаването на предметите. Всички те се отнасят с прилежност към класифицирането, описването и попълването на колекциите си. Изложбата е подготвяна с помощта на специално проучване на колекционерските нагласи и новосъбран материал, като музеят заема временно сбирките и разказите към тях. Собствеността върху колекциите не преминава в ръцете на музея, но вероятно разказите остават документирани и архивирани. В описания случай се вижда изместването на отношението на музея към културните ценности от материалните свидетелства към нематериалното наследство.

Към същата експозиция е представена и една особена група предмети, която едва ли може да получи етикета “колекция” с оглед на подхода към събирателската работа. “Kastanjelaan 28. Четири поколения любов към вещите” е последната част от личните истории в експозицията, където на стената вертикално е закрепено цялото съдържание на таванското помещение от къщата на улица ‘Кастание’ 28. Четири поколения са трупали своите вещи там, така че таванската сбирка документира историята на всекидневието от последните 80-100 години. Собствениците са предоставили събираното през десетилетията на музея.

Подборът на предметите в случая се свързва с психологическата нагласа на много от възрастните, която предотвратява изхвърлянето на ненужни предмети, като се взима предвид сантименталната стойност на предмета, а не историческото му значение. Лишаването на семейството от цялата сбирка наведнъж говори за скъсване с традициите, смяна на поколенията и техните психологически нагласи към собствеността. В този случай предметите имат повече стойност за семейната и родовата история, отколкото за музея, в който попадат накрая на живота си. Краят на експозицията е посветен на събирателската работа на музея през последните 100 години, като са представени групи предмети, илюстриращи моменти от живота в Холандия. Тази част се помещава в едно от депата на музея, където посетителите имат шанса да се разходят сред вертикално съхраняваните по стилажите колекции и да се информират чрез помощен текст за начина, по който музеят акумулира колекции.

По принцип музейният подход към артефактите пренебрегва сантименталната стойност или значението за семейната история, като превръща материалното свидетелство в културна ценност. Но както виждаме, употребата на лични истории в музейната експозиция тотално преобръща гореописания подход. Етикетът ‘културна ценност’ вече се съотнася не с материалното свидетелство, а с разказа зад него.

Снимките са от “Колекционерско депо Любов към вещите” (Spaarstation Dingenliefde):

'Кастаниелаан 28': четири поколения любов към вещите

Повече за Музея на открито в Арнем може да прочете в един от старите постове в блога:

Холандският музей на открито в Арнем (Nederlands Openluchtmuseum, Arnhem).

Разказът от първо лице: няколко възможности (1)

Разказването от първо лице има широко приложение в музеологията по света – от археологически експозиции до онези за близкото минало. Ситуацията в България обаче е различна. Музеолозите са свикнали да разделят експозиционните похвати спрямо предмета на дейност на музея. Археологическите музеи работят с най-далечното минало, за което рядко има налични описания в текстове, какво остава за лични истории. Историческите експозиции също се поделят според хронологичния си обхват.

Онези, представящи Средновековието, разчитат предимно на интерпретиращи текстове, подготвяни от уредниците, докато в презентациите, разказващи за периодите следXVII-ХVIII век се опират на свидетелства за времето от типа на мемоарите. Етнографските музеи, независимо че теренната работа включва пряк контакт с носителите на културата, до скоро разчитаха на два типа текстове: фолклорни песни и легенди или интерпретационни текстове, съставени от уредниците, в които те често преразказват записаната на терен информация.

За да разберем различните възможности за употреба на подхода, в следващите постове в блога ще разгледаме няколко случая, сред които попадат археологически (Rijksmuseum van Oudheden, Лайден), етнографски музей (Openluchtmuseum, Арнем) и исторически музей, занимаващ се с най-нова история (Arbetets museum, Норшопинг).

Mузеят на старините в Лайден: Древен Египет

Постоянната експозиция в него е подредена около подбрани типични образи, разказващи лица, които съпътстват посетителя с личните си истории от първо лице единствено число, като го потапят в епохата, с нейните проблеми и особености. Водачи из отделните периоди на развитие на Древен Египет са: земеделец, писар, пазител на хазната, жената-фараон Хатшепсут, имигрант и египетско момиче в Римската империя. Кураторите са се стремили да открият представителни фигури, за да разкажат темите през живота на героите. Емигрантът споделя историята на рода си и накратко описва етническата картина в Египет, както и войните, които са променили страната. Накрая обяснява, как е бил погребан според египетския ритуал, какво означават надписите по саркофага му. Египетско момиче пък разказва какво се е случило в държавата след пристигането на римляните, то споделя собственото си впечатление за промяната и запазването на традициите. Тези два разказа контрастират спрямо другите, от които научаваме за правилата в Египет, за различното всекидневие на героите и за професиите им, както и за живота край Нил. Сред разказващите откриваме представители на специалните професии (писар и пазител на хазната), на аристокрацията (жената-фараон) и на селяните (земеделец). В подбора на герои преобладават мъжките образи, но и жените са добре представени.

Героите в случая са измислени или усреднени, с някои изключения. Със сигурност техните разкази от първо лице са фикция, която не е непременно основаваща се на конкретен древноегипетски текст. Липсата на автентичност на историите на героите не е пречка пред възприемането на експозиционното послание. Ако се търси автентичност, тя е налице при експонатите, илюстриращи експозиционния наратив.

Музей на старините в Лайден: Древен Рим

По същата логика в експозицията за Древен Рим имаме още подобни разкази. Например този на Gummattius, представител на германите, но погребан като истински поданик на Римската империя, описва вярванията относно живота след смъртта и погребалните обичаи. Той говори от Отвъдното, има надгробен паметник и се представя с конкретното си име, заявява очакванията си за изразяване на почит към личността му от страна на живите. През неговия образ се проследява дори разликата между социалните прослойки в Древен Рим, отразена в декорацията на надгробните паметници. Друг подобен образ е жената от Симпълфелд, която заявява своята социална роля, както и тази на прислужницата й и очакванията спрямо нея в епохата, когато е живяла. Жената описва дома си, луксозно обзаведена римска вила, както и всекидневието си. Стилът на разказите от първо лице единствено число е семпъл, пригоден за разбиране от ученици на възраст 10-12 години. Същевременно като съдържание текстовете са достатъчно пълноценни за възприемане на особеностите на мястото и времето, което описват.

Музей на старините в Лайден: Древна Гърция

Гидове из историята и археологията на Древна Гърция са богове и митични герои от гръцката митология. Всеки от тях – пет на брой (Ахил, Хермес, Атина, Нике и Артемида), е “отговорен” за отделна подтема. Например Нике, богинята на победата има няколко задачи: да ни въведе в периода на Александър Македонски, да разкаже за древните гърци в преход, за промяната на религията с въвеждането на много нови богове и промяната в изкуството на каменоделците, които изобразяват боговете като статуи с човешки форми. Ахил е натоварен със задачата да сподели тревогите си покрай Троянската война, да обясни ролята на героите и митовете в Древна Гърция и реалността зад митичния свят, като даде кратко описание на Микена и Крит по времето на Минойската ера. Всеки текст е съставен от три параграфа, всеки от които с големина от по две до пет прости изречения. Лекотата на изказа съпровожда всеки един от текстовете в експозиция, макар допълнителните тематични интерпретативни текстове да подават много повече информация по отделните експозиционни сегменти. В сравнение с тях, разказите от първо лице единствено число, които описахме, са опростени едновременно откъм съдържание и откъм лексика и синтаксис. Те са само гидове, маркери на големите теми, въвеждащи и обобщаващи едновременно.

За по-подробна представа относно съдържанието на текстовете в експозицията на Музея на старините в Лайден може да разгледате снимките по-долу:

Жената-фараон Хатшепсут

Писарят

Пазителят на хазната

Земеделецът

Имигрантът

Египетското момиче в Римската империя

Гидовете в експозицията за Древна Гърция

Нике разказва

Ахил разказва

Жената от Древен Рим

Погребаният германец от Римската империя

Пирон: за музея и музеологията

Миналия месец във виртуалното пространство се появи един изключително любопитен брой на списание "Пирон", софийско студентско електронно списание за изкуства и култура. Издава го Културен център на СУ "Св. Климент Охридски". Той идва като реакция на случващото се в културния ландшафт на София, а именно: откриването на нови музеи, пренареждането на старите в нова "концепция" за столичните музеи, както и начина на взимане на решения и реализирането им от страна на Министерство на културата (МК).

В броя Иван Еленков коментира връзката между настоящата политика на МК и тенденциите в управлението на културата отпреди 1989-та. Светла Казаларска предлага коментар на процеса на музеефикация и въвежда понятията музеен поглед и музеен ефект. За първи път се появява превод на Тони Бенет с неговата "Политическа рационалност на музея". Най-голямата част от статиите са посветени на откриването на музея за съвременно изкуство, лелеяно събитие, което породи само критика и попари очакванията на гилдията.

Всеки от текстовете си заслужава изчитането от край до край. За съжаление Музеят на социалистическото изкуство е останал извън полезрението на броя, но едва ли ще бъде пропуснат в някой от следващите. Макар че лично не съм убедена, че след еуфорията по откриването му, музеят ще предизвиква медийно внимание.

Фотография: Пирон

Фабриката на Шиндлер - музей на нацистката окупация на Краков

Музеят се намира във фабриката на Шиндлер и предлага синхронизиран разказ за Краков по време на Втората световна война. Синхронизиран, защото в него намираме не само обичайните герои – нацистите и евреите в ролята им на единствени виновници и жертви, в музея успоредно се проследява и промяната на живота на поляците и на Града. Разказът върви много плавно, преходите не са маркирани ясно с натрапчиви и забележими отдалече заглавия. Преходът се усеща – със стъпалата, с очите, с ушите и евентуално с ръцете. Презентацията е навсякъде около посетителя: пространството е използвано максимално, но не по начина, познат ни от миналото на музеографията, когато експонатите излизат извън полезрението на посетителя. Атмосферата от времето, за което разказва експозицията, е пресъздадена със звук, картина (видео и фото, както и артистични инсталации, символика), възстановки на места, но не изолирани и поставени там, където е нямало как да се направи по друг начин. Презентацията е триизмерна в пълния смисъл на думата. Използвани са пода, стените и тавана, покрити с различни настилки в зависимост от разказваната тема.

***

В рамките на едно двучасово посещение разгледахме постоянната експозиция с идеята, че след като е разположена в историческа сграда, има отношение към нея. Ходовата линия върви през лабиринт, посетителят добива усещането, че няма изход от ситуацията. Експозицията е първо хронологична и на втори план тематична, като постепенно въвежда героите като в приказка.

1. Първо срещаме хората, живеещи в Краков, техния начин на живот, забавления, свободно време, работа. Разглеждаме Града като план, обстановка, маркери. Свързваме двете картини в една приятна атмосфера, ретро, заради чара на 30-те години, относително безпроблемна, в която голямата политика липсва. В тази част снимките в албумите нямат надписи, те не говорят за конкретни хора и конкретни съдби, или конкретни сгради и улици. Едва накрая на тази част намираме интерактивна карта на Полша с изобразена разделителната линия, която показва разположението на силите при старта на войната. Така стигаме до темата на музея – Втората световна война (1939-1945).

2. Войната идва внезапно, със стратегически решения и военни изненади за местните хора. Виждаме и чуваме бомбардировките над града като ярки светкавици в бетонната стена на бункера (посетителят следва кръгова линия с бетонни стени и процепи от разрушения, в които в оранжево греят снимки от бомбардировките) и гръмотевици, доставени ни чрез аудио, което обаче не е стряскащо силно. Тук се помества един специален личен разказ за усещането на местните хора, че войната е само временно състояние и ще приключи много бързо. В този момент, а и като цяло в хода на посещението, посетителят не знае колко и какво усилие го очаква до финализирането на експозицията. Въпреки че носих плана на музея с мен, мащабът наживо превзема всички сетива и променя очакванията, базирани на плана.

3. Виждаме марша на германските войски в града, смяната на символите, превземащи целия градски център (свастики дори по плочките по пода, на плакати по стените, знамена, веещи се по пътя), наблюдаваме парада на нацистките сили на видео, вградено в стената. В залата на университета (възстановка) чуваме гласа на офицера, който осъжда опита на професорите да отворят отново Ягелонския университет и виждаме в игрален филм ареста на професорите. Датите са много натрапчиви, като фактите очевидно са изключително важни за проследяване на процеса на окупирането на града. Трансформацията на Краков от полски в германски град става много бързо. Най-важните събития са изнесени подобно на улични табели на стената с точна дата и кратко съобщение.

4. Постепенното преминаване към еврейския въпрос и началото на гоненията се описва в лични разкази, написани на ръка или на машина и вградени в стената. С тях се демонстрира промяната на живота на евреите: ограничаването на движението им, маркирането на поселенията им, насилствените арести и отвеждане на хора, убийствата. Градацията е видима и цветовете в експозицията вече не са триумфални, бели или празнични, каквито бяха в началото й, а постепенно посивяват и потъмняват, докато стигнем до момента на издигането на стената на гетото.

5. В същия, паралелен свят са включени разкази и на поляци, свидетели на събитията, които маркират терора и сенките на всекидневието в ръкописни свидетелства. Четенето на текстовете, които понякога са доста тежки, а и с дребен шрифт, допълва теготата, но и принуждава посетителят да пропуска и да върви напред, да побърза да приключи войната. В този раздел виждаме отделено внимание и на паралелната полска държава (правителство в сянка), чието ръководство е или изнесено в емиграция (в Лондон) или действа тайно от властващите германски войски.

6. В този момент наблюдаваме и построяването на стената на еврейското гето. С въвеждането на темата се сменя и обстановката, като стените вече са реални ограждащи бетонни стени с арки, с истинско неравно покритие от цимент и височина над човешки ръст. Обикалянето на гетото върви отвън, с избледнели сенки на образи в стената, с лични разкази облепени като бележки и разпокъсани, които споделят усещанията на евреите за всекидневието “тук и сега”, трудностите и постоянната неизвестност. Жилищата на евреите (възстановки) не са оставени необживяни. В тях има “хора”, но представени като фигури от бял гипс, които имат лица, индивидуални черти, дрехи и т.н., но без цвят, само с релеф. Бялото засилва внушението, че жертвите са невинни. Те са единствените присъстващи в реален размер герои в експозиция, освен шофьора на трамвая в една от предходните части. Той, за разлика от евреите в гетото, има лице и дрехи в цвят. Очевидна е изключителността на евреите-герои от гетото.

7. С постепенно нарастващото насилие над евреите, стигаме до представянето на сградата и нейната история. Фабриката за емайлирани съдове на Шиндлер като дом на музея не се забелязва до тогава. Да, пространствата са преусвоени, достроени и разместени, стеснени със сигурност, но тук-там се срещат елементи, като врати и прозорци, вградени или нарочно запазени. Шиндлер е представен като отделна фигура сред останалите, чиято лична история е разказана в сиво-бели нюанси. Не особено позитивната му биография вероятно е напомняне за липсата на консенсус и сред признаващите приноса му за спасяването на евреи. И тази част от презентацията свидетелства за сградата само с елементи – бюро и карта... А списъкът на Шиндлер е изписан в мащабна кръгова инсталация от вътрешната страна покрита с имена, от външната със съответен брой емайлирани съдове, произвеждани от работниците.

8. Онези, които не са били спасени, попадат в лагерите за унищожение (Аушвиц-Биркенау) или принудителен труд (Plaszow), където подът е покрит с чакъл, с истинска ограда, вагонетка и мащабни фотографии на експлоатираните в тях евреи, със снимки на масови гробове и обгазени в камерите тела.

9. Следва едно специално помещение, където подът е застлан с гума, под която има нещо меко, а стените са покрити с изключително дебел филц. Усещането е за безтегловност, потъване, но и изплуване. Посетителят върви изцяло в тъмнина, само в стените проблясват в леки светлини снимки. Вероятно желанието на уредниците е да се остави “минута за рефлексия” на посетителя, да изработи собствена оценка на видяното, да си представи края на умиращите и безтегловността на живеещите в лагерите. Следва изцяло светло помещение, облепено напълно (стени и таван) с рефлексии на хора, свидетели на края на окупацията. Представена е възможността за личен избор, но и натрапчивостта на присъствието на различни гледни точки. Езиците са различни, текстовете – в оригинал, непреведени. Целта не е разбирането, а усещането.

10. Между светлото и тъмното помещение е спиралата на края на окупацията, в сиви тонове с множество пропагандни материали и гигантски портрет на Сталин като освободител. Там усещането е за нещо познато, за край, но и недобро ново начало. Плакатите по стените много напомнят онези от началото на войната. Съпоставката е неизбежна.

***

Приятната изненада на тази експозиция е липсата на пълни и целенасочени възстановки (с известни изключения в цялата ходова линия от три етажа: улица, стая на нацистката администрация, университетска зала, жилища в гетото). Вписването на материалите в стените, вграждането им и превръщането им в част от една обща арт-инсталация, но не с цел пълно пресъздаване на обстановка, а доставяне на определено усещане. Експозицията цели възбуждане на сетивата на посетителя, а не телепортирането му на конкретно място и време. Липсата на експозиционна мебел е високо адмирирано, а липсата на манекени в буквалния смисъл е възможно: те са заместени например от стъклени стени с апликации на фотографии на хора в цял ръст, изглеждащи прозрачни.

Движението е много силно предопределено от наличните стени на лабиринта, нишите, които опитвах, за да намеря изход встрани, но се оказваха задънени и тягостното чувство, че експозицията (разбирай и войната) очевидно няма да свърши скоро и няма начин да избягаш от нея (тя е световна).

Музеят притежава най-модерната презентация в комбинация от добре структуриран разказ, връзки между отделните секции и категорично доминиране на артистичните дизайнерски решения над традиционния експозиционен похват, експлоатиращ възстановките и представянето на разказа в текстове. Междувременно експозицията е максимално наситена с факти, документи и дати, подобаващо на историографската традиция на Източна Европа. Традиционен изглежда и подхода: хронологичен с подтеми. Проблем е фактологичното завъртане на експозицията, невъзможността да се избяга от хронологичния подход, но това не е толкова забележително, колкото тежестта на помощните текстове, които с дребния си шрифт и прекалена дължина отегчават посетителя. Четящият се губи в морето от дати и случки, представени понякога в поредица от часове и дни. Поемането на такова количество информация, каквото е представено в музея, е невъзможно в рамките на няколко часа.

Въпреки проблемите, експозицията експлоатира всички сетива и се опитва да предизвиква усещания, дори у незаинтересуваната част от публиката, които не са непременно свързани с крайно негативни емоции от Холокоста и войната, но също и разбиране на промените, на нехуманността на войната по принцип. Чрез експозицията всеки може да направи за себе си паралел между конкретните човешки спомени за преживяването на войната и тези на бежанците в съвременността например. Същевременно да осмисли решенията на управляващите и на обикновените хора. Слабо са представени позициите и избора на подкрепящите режима, но те присъстват, макар и не толкова видимо в представянето на гледната точка на жертвите.

И ако сте стигнали до там по най-лесния начин – с такси, няма да ви се наложи да чакате дълго, за да се приберете отново с такси. Дори и да няма наблизо, рецепционистите ще ви помогнат да извикате кола. Ако разчитате на градски транспорт, очертаващия се като музеен квартал не е добре подсигурен с връзки с другите части на града. Музейния квартал е бивша индустриална зона, адаптирана да приюти не само музея на Краков през втората световна война, но и музея за съвременно изкуство в съседство. Превръщането на градската икономика от индустриална в икономика на знанието съответства на утвърждаващия се образ на Краков като важна туристическа дестинация в рамките на бившия Съветски блок. Той предлага не само архитектурни бисери от минали векове. Акценти са материалните свидетелства за Холокоста (Аушвиц-Биркенау) и идеалните картини на комунизма като Нова Хута, рекламирани като наследство от периода. С Нова Хута, подобно на адаптираната за музей фабрика на Шиндлер културните мениджъри на Краков декларират желание за нов прочит на останките от отминали периоди, които обикновено, оставени на свободния избор на паметта или политическите ветрове, щяха да потънат в забрава.

P.S. фотографии не успях да направя, затова издирих в интернет и подредих за визуална представа няколко снимки, заети от:

http://www.flickr.com/photos/zima80/

http://jewish-heritage-travel.blogspot.com/2010/07/poland-new-schindlers-factory-museum-in.html

http://www.krakow-poland.com/News/Schindler-Factory-Museum-Opened-At-Last,gjg

http://www.oskarschindlersfactory.com/pl/sites/shindlers.htm

Направи-си-сам музей

Ето и презентацията за вдъхновение за учениците ми от българското училище в Лайден.

Тук можете да видите още presentations от мен в SlideShare.