Четем книжка за динозаврите, първите животни след тях и
първите хора. След главата за човекоподобните маймуни детето на 5 години до мен заключава: "Значи
има три вида маймуни: обикновени, като човека и ние". Eдва не прихвам от смях. Поздравявам
я за способността да обобщава и за това, че е слушала и запомнила, пращам я при
баща й, да сподели с него и оставям детето на 7 години до мен да обобщи, какво е разбрала. Тя
повтаря историята за произхода от маймуните в опит да се убеди сама в
твърденията си. А аз я провокирам: "А какво стана с Адам и Ева?" Тя ме поглежда
смутено, объркано, сякаш изведнъж се срути увереността й в маймунския й
прародител. След минутка светва. Измислила го е:
"Мамо, нали знаеш онази черта, която разделя планетата на
две?"
- "Екватор." - добавям аз.
- "Да. Значи на юг от нея хората са произлезли от маймуните,
а на север, т.е. ние – от Адам и Ева, направил ни е “Дио”"(наименованията на
библейски герои все още по естествен път изникват в мозъка й от италианското
училище).
Е, да ми се обясни и на мен генеалогията на човешкия род.
С полъх на евроцентризъм, доза расизъм и с еклектизма на вярванията в детските
учещи мозъци. В последните месеци, да не кажа година (в Италия обучението по
религия съвпадна с етапа от развитието на 7-годишната, в който се интересува от
космология и есхатология) все ми върви на спорове с деца (до 10-годишни)
относно произхода на човека, звездите и планетите. Дали Бога или Майката
Природа, дали еволюцията или някакъв вид чудо (чудото на зачатието) са в
началото на началата. Една от ученичките ми, дошла наскоро в Холандия от
България, не искаше да “повярва” (буквално) на всички мои доводи за еволюцията
на организмите и човекоподобната маймуна като роднина на човека. Защо? Защото
мама й била казала, че Бог е създал хората. При децата наистина е въпрос на
вяра, на доверие. Опитах да поставя книгите на пиедестал, над върховенството на
майка й, музеите, с техните реални находки и доказателства за първите хора,
учените и проучванията. Безуспешно. “Отказвам да повярвам.”, каза тя. “Дори да
пипна, откъде да знам, че не ме лъжат, че тази кост е истинска?”
