Книжлетата са от
библиотека „Славейче“, десетки на брой, джобен формат с не повече от 10-тина
листа. Добри рисунки и много текст, но всички са като по поръчка писани.
Издания от ранните 70 години на 20 век, не са били купувани за мен,
предполагам. Вероятно са били поне втора употреба, докато стигнат до мен,
събирани прилежно и предадени на следващото дете в рода, родено в късните 70
години. Помня всяка рисунка в тях, всяко заглавие, а сигурно и текстовете ще
разпозная. Помня и любимите си сред тях, поне десетина. На пръв поглед идеални:
носиш ги лесно със себе си навсякъде, има истории, има много картинки, т.е.
много часове забавление. Изключително приятна изненада до тук.
Втори поглед обаче разкрива друг пласт от историята: две от заглавията издават „тайния замисъл“ на библиотеката. „Владо комунистът“, историята за един болен строител и неговото дете, както и стихосбирката „Сякаш съм звездичка“ с начално стихотворение „Девети септември“, няколко рисунки на въоръжени до зъби мъже с червена петолъчка и заводи на заден план. Бегъл анализ на съдържанието разкрива способите на комунистическата пропаганда за навлизане в дълбочината на детската психика, за методите на възпитание в онова време, в което и аз съм расла, за всекидневието на хората, толкова видимо, благодарение на социалистическия реализъм. Смесица от горчив смях, заради лъжите и празните надежди на пропагандата, както и страх от дълбочината на пробива в детската психика, жертвите, които хората правят със себе си в първите години на следвоенно, комунистическо управление, омаловажаването на човешките болки и чувства, буквалното жертването на животи. Но най-невероятното и потресаващо бе постфактум, след падането на режима, да прочета разговора относно Владо между колегата на Владо и детето му: „Ама той е такъв, защото е добър“, казва детето. „Добър е, защото е комунист“, казва колегата на Владо.
Преразказването
на реалистични истории от първо лице единствено число, от дете за дете, е
изключително силен метод за завладяване на психиката. За асоцииране на детето-читател
с детето-разказвач, за приемането на казането за чиста монета, за живата
истина. Тази книга лично аз не я помня, но е в купчината от силно въздействали
образи, запечатали се в моята индивидуална памет. Както помня другите, така
вероятно съм можела да бъда убедена в преобръщането на етическите норми: добър
е, защото е комунист. А не защото е човек, защото е добър строител и защото жертва
живота си за построяването на комина на завода.
А сега това ми звучи
стряскащо. Извадено от контекст, дистанцията на времето и знанията за режима,
едновременно пречат за разбирането на чувствата на читателите тогава, техните
нагласи и ефекта на пропагандата, но подпомагат да прочетем стихотворенията
между редовете, да провидим във всеки ред и картинка дългата ръка на идеологическата
машина.
Все пак някой се
е погрижил книжната колекция да стигне до Холандия в момент, когато децата ми
имат нужда от книжки за четене на български (подозирам родителите ми, дошли
веднъж с куфар, пълен с хавлии от чеиза ми и вероятно купчината детски книжки).
Затова се опитвам да пресея купчината с книжки и да рециклирам съдържанието, за
да не отива напразно труда на всички автори на текстове и рисунки, за да може и
моите деца да усетят спомените на майка си, да ги интегрират в своята памет, в
нейното „колективно“ чекмедже.