За предците на кураторите, политиката и картография: Palazzo Vecchio

Stanza del Guardaroba e възможно най-интересното място в Паладзо Векио (Palazzo Vecchio). Макар че всяко помещение в него е само по себе си произведение на изкуството, залата на географските карти съхранява многопластова информация за бившите обитатели на двореца, Медичите. В Google Art Project можете да откриете всички изображения от мястото в много висока резолюция. 

На входа й има въвеждащ текст за намеренията на Козимо I да обзаведе залата с мебели, гардероби, които да поберат движимото имущество на Съвета, управляващ града. Но какво включва това движимо имущество е указано само в общи линии: текстилни пана, други предмети за окачване и текстилни изделия, злато и сребро, както и стари оръжия. Това описание не ни подготвя за особената връзка между съдържанието на гардеробите от времето на Козимо и изображенията на вратите им.

Наименованието на залата идва от желанието на Козимо я посвети на космологията. Поръчението му, реализирано и преразказано от архитекта и художник Giorgio Vasari, е да изрисуват вратите на мебелите с карти (дело на Egnazio Danti и Stefano Bonsignori), описващи света в кръг около посетителя. В центъра на помещението е разположен глобус в огромен размер, изработен специално за мястото. Намерението на Козимо е да има и втори, висящ от тавана глобус, както и планетарен часовник (дело на Lorenzo dellaVolpaia), който показва позицията на планетите спрямо Земята. Освен тях планирани са 300 портрета на известни исторически личности и бюстове. Възстановка на залата според поръчението на Козимо I можете да видите тук. 

Картите са заимствани от Географията на Птолемей от 2 век сл. Хр. Добавени са детайли в зависимост от съвременните (на художниците) знания. По картите се срещат особености на флората и фауната на места.

Влизането в залата е само по себе си зареждащо, заради очакването да разбереш с какъв запас от знания по география са живели местните управляващи Медичите. Изграждането на гардеробите става между 1561 и 1565 г., изрисуването на картите отнема още две десетилетия.

Какъв обхват е имал техният свят, къде са се простирали интересите им (политически и търговски, банкерски), до каква степен са познавали отдалечени места по света (Индия, Африка, Индонезия, Америките)?

На пръв поглед в залата всеки посетител е заинтригуван, търси по картите, взира се, снима неизбежно интересните му, неговите места. Естествената светлина, смесена с недобре насочено изкуствено осветление не улеснява гледането, стъклата върху картите допълнително отразяват и препятстват възприемането на детайлите.

Сред поредицата карти на части от Европа, се заглеждам в една, на която пише България. Годината е 1585-та. Тогава България не съществува като политическа сила, нито във времето на Птолемей от 2 век сл. Хр. я има. Следва втора карта, където държавите са отбелязани в червено, територията е българската, но там пише Гърция. Няма и следа от Османска империя. За да е пълно учудването ми, на север от река Дунав (най-ясно маркирания обект на нашата част от картата) територията отново е с име България. Със същия шрифт и размер са споменати Мизия, Тракия, Македония, в различни части от картата. Какво ли са искали да маркират: политически, географски обекти или величия от миналото? Имената на селищата също са трудно разпознаваеми, единствено Свищов и Силистра са същите, но последната не на мястото си. макар че на картата на Германия всички холандски днес градове фигурират със същите като днешните си имена (Амстердам, Хорн, Харлем и т.н.).

Сред първите двадесет по важност откривам територии на бившата Римска империя: Британия, Испания, Франция, Германия, Египет както и цялата позната тогава Африка. Любопитно е, че на мястото на Сомалия и Етиопия стои името Троглодитика, вероятно така е присъствала територията в картата на Птолемей. Сред по-далечните и по-непознати са Балканите, Литва и Латвия, територии около Северния полюс, Русия, Анатолия, Южна Африка и Скандинавия. Там са още Калифорния, Мадагаскар, Гренландия и Мексико. Следващата група карти стига до Централна и Южна Америка, Близкия Изток и земите на Пакистан и Индия. Финалът са островите Малуку и Филипините, Индокитай и Индонезия, Китай и Япония.

По-детайлна информация за залата откривам впоследствие. Оказва се, че картите съответстват на съдържанието на гардеробите, където са били разположени колекции от различни части на света.

Картографията подпомага организирането и класифицирането по географски признак на артефактите. Намерението на Косимо I да създаде зала едновременно за гардероб и география придоби смисъл. За времето на средата на XVI век, когато музеи не съществуват в публичния им вид, управляващият поставя основите на хранилище, едно от типичните за Късния Ренесанс curiosity cabinets. Отличителна черта на този конкретен кабинет обаче е връзката му с представителните помещения в сградата, а не с личния апартамент на Козимо. Количеството изкуство по гардеробите е за посетители, външни лица, но и за уредниците, да се ориентират в пространството и в колекциите. Замисълът за експониране на картите, глобусите и мерителните инструменти с пространство за движение на посетители около тях, както и присъствието на образите, които са допринесли за формирането на знанието през вековете подготвя помещението за музей с образователни функции. 

Колекциите са били поддържани и категоризирани от специални уредници и реставратори (guardarobiere). Еволюцията на музейната професия от това време насам не е огромна: и сега музейните специалисти много често сами носят, подреждат и познават в детайли артефактите. При липсата на комуникационни канали като днешните мащабът на знанията на самия Козимо и хората, които го заобикалят, специално подбирани и спонсорирани за целта, е трудно обозрим. Достъпът на гардеробиерите-уредници до колекциите и картите сам по себе си е привилегия. От българска гледна точка заслужава адмирации обаче подхода за категоризиране и реда в това хранилище, което ако можеше да се пренесе в съвременен музей, много лесно би било превърнато в open space депо.

Колкото по-редки и далечни предметите, толкова по-интересни за колкеционерите. Картите очертават пътя на обмяната, на търговията между Стария и Новия свят в XVI век, както и властовите възможности, които парите предоставят на фамилията банкери. Медичите разполагали с множество ценни предмети от Новия свят (особено артефакти от пера, изключително трудни за съхранение: наметало от пера от тяхната колекция с датировка средата на XVI век може да се види в експозицията на Музея за етнология и Антропология във Флоренция). Събирането, съхраняването и експонирането на целия познат до това време “космос” съвсем съзнателно е предназначено да демонстрира властта и мощта на Медичите и Козимо I в частност, власт, зададена му още от раждането с името му.

Днес съдържанието на гардеробите, портретите на исторически фигури и бюстовете, както и планетарният часовник са в други публично достъпни музеи (Ufizzi и Museo Galileo), а залата с картите е отворена за посетителите на Palazzo Vecchio.