Slavery and the Natural World

Slavery and the Natural World е интересен пример за рефлексивен поглед върху колекциите на музеите, които често се оказват забравени в хранилищата или неудобни (дори политически) за експониране (подробностите ще откриете в pdf-файловете тук). Не държа да бъда критична или да генерализирам, но ще спомена, че музеите в България не се обръщат назад към миналото си посредством музеологични методи, освен в случаите, когато открито се самопохвалват с някоя изложба на "най-красивото" от фондовете си.

В този смисъл проектът за робството показва "тъмната" страна от историята на музейното колекциониране, при което за събирането на материали са използвани принудително или не местни хора от колониите на империята. Проектът разказва за процеса на събиране като не особено лека задача, с всекидневните проблеми на събиращите, дори болестите и лечението им. Процесът е представен през призмата на антропологията, като публиката едновременно се запознава с историята на колекцията, с подробностите около "правенето" на музей и преди всичко със събраните колекции. Достатъчно любопитни теми, за да попадне проекта във фокуса на блога Museum matters.

Не по-малко интригуващ е примерът за интердисциплинарност, който предлага много възможности за съвместна работа между отделите на регионалните музеи в България например. Музеите имат обикновено отдели Археология, Природа, Етнография и Исторически - Възраждане и Нова и най-нова история, които напоследък се конкурират по интересен за музеолозите начин. Освен това от времето на социализма са им известни едни и същи методи на работа, така че спойката между отделите не би била трудна. Но това е тема на друг пост :)