Епизод 1: Руският език и вторичните суровини

С руския ни занимаваха от предучилищната (годината преди 1 клас, когато ме преместиха вече в училището). Помня как ни извеждаха една групичка от пет-шест деца в коридора, при шкафчетата, където си оставяхме торбичките. Там сядахме на едни дървени пейки и рецитирахме руски стихотворения. От руския, въпреки че всички учителки по руски ми бяха любими, не помня и ред.

***

Денят за предаване на вторични суровини беше празник за мен. Страхотно предизвикателство отново – да се състезаваш с другите колко килограма хартия ще пренесе баща ти до училищния камион в двора. Мерят я публично и обявяват победителя. Не помня да съм била чак победител, но винаги помагах на татко, да я пренесем на два пъти, защото беше повече от 20 кг. Така помня. А може да е била примерно 2 кг, от малка съм склонна да преувеличавам значително, когато разказвам. Е, в предаването на кестени не бях много добра. Улицата на училището беше цялата в кестенови дървета. Открай до край. Около училището обаче кестените бяха буквално обрани. Обикновено малко преди първия учебен ден започваха да падат узрелите кестени. Събирахме ги от земята, дърветата бяха ужасно високи, за да се катериш по тях или да ги брулиш. Та за падналите кестени падаше такъв бой... Не бях от децата, които се борят за един нищо и никакъв кестен. Гледах ги отдалеч и събирах тогава, когато по улицата почти няма хора. Никога след училище.