Епизод 5: Подигравките с идеологията

С правилата и символите е най-лесно и забавно да се смееш. Особено когато са силни. Е, вероятно в последната година на социализма, 1989, не са били никак толкова силни, колкото имитираха пред нас, децата. На летния лагер в Старозагорските минерални бани ни строяваха за вечерна проверка във формата на П. Бяхме три отряда от три или повече училища, не знам. Началник на лагера беше заместник-директорката, майката на онова момиче от нашия клас. Бяхме шест момичета от класа и не помня колко момчета, защото те спяха в отделно бунгало, а ние – момичетата дори в една стая, до която беше стаята на класната ни и дъщеря й. Това лято бяхме особено задружни, сигурно заради лагера. Научихме за 15 дена ‘мръсната’ версия на лагерната песен, която се пееше при всяка вечерна проверка. Ето я и нея:

“Ясна вечер спуска звезден кош (тенджера с боб)/ лека нощ, другари, лека нощ./ В лагера любим, с песен да заспим – (нека да пърдим) другари – с песен да заспим./ Спят овчари сладко, спи косач, спят орачи в падналия здрач, лека нощ – другари – лека нощ...”

В хор с останалите около 100-тина деца пеехме нашия ‘конспиративен’ вариант и се надявахме с усмивка да ни чуят, да стане скандал. Е, стана. Изправиха ни 6-те пред всички в центъра на П-то и искаха обяснения. Кой ни е научил на текста и дали знаем колко е опасно това, което правим, подиграването със символите. Знаехме, но по-добре знаехме, че сме неуязвими. В прав текст си казахме, че началникът на лагера ни е научил. Всичките 100 човека се поспогледаха, та прихнаха да се смеят, веднага след като началникът на лагера, другарката Петрова, започна да се тресе от смях, и тя в центъра на П-то, сред разследващите случая. Тя не знаеше вината си, но пое цялата отговорност, с което даде непоколебимо знак, че идеологията не е това, което е и че когато си със силните на деня, нямаш проблеми. Лайт-мотив на социализма. И на постсоциализма. Затова сигурно нямаме усещането за скъсване с онова време, нямаме и желание да го ‘изхвърлим’ в музея и по белите листи на признатите си и произнесени спомени.

Не по-малка гавра със свещеността на синята връзка беше дъвченето на единия й край, при което оверлогът се разнищваше, а изкуствената коприна се втвърдяваше. Прибирах се в къщи с изядени краища на връзката и всеки път имаше по 10 минути лекция за символиката на трите края на връзката, от които аз бях изяла вече двата. Защото третият беше недосегаем (там е Партията, все пак, да си имаме уважението), на най-сигурното място – зад врата. Двата висящи отпред всъщност бяха по-различни от третия. Ръбести, остри, а третият, заоблен, най-тъп от всички ъгли на триъгълника. Ръбестите упорито “заоблях” с дъвчене, както Партията се опитваше да “заобли” съзнанието ми като чавдарче и пионерче. Подсъзнателно съм възприела правилния подход.