Епизод 3: Лъжите

Първите лъжи вероятно мога да датирам още в първи клас. Не зная дали това има нещо общо с идеологията, но има много общо с личната свобода и правото на свободно движение. Учениците бяхме подложени на режим – никакво напускане на дома между 2 и 5 следобед, когато се предполагаше, че ще си учим уроците сами. В къщи трябва да е нямало никого, за да съм излизала безпроблемно. Майка ми трябва да е била на работа точно до 5, защото бързах да се прибера дотогава. Излизахме точно в 2 и се прибирахме в 5 без 5 в къщи. Беше много рискована ситуация, защото трябваше да пресечем почти целия квартал, големия булевард през подлеза и да се настаним на мраморните перила на стълбищата му, където се пързаляхме цели три часа всеки ден. Много пъти се крихме от учителката ни, която се прибираше от училище в тези часове покрай подлеза, освен това, трябваше да я подслушваме, за да знаем, кога тръгва по домовете на проверки. Проверяваха ни ‘отгоре’, т.е. учителите, дали изпълняваме режима. Наричаха го точно така – режим. Вероятно и затова беше голямо геройство да го надлъжеш, да надлъжеш онези, които го подкрепяха. Родителите и учителите. Именно срещу тях вече в първи клас се осъзнавахме като общност. После разделяхме общността, но винаги бяхме солидарни срещу ‘враговете’ – онези поддръжници на режима.