
Революцията в този музеен "кът" за мен е в промяната на фокуса - от възпитаването, вменяването на чувства на гордост, локален шовинизъм и други подобни разделящи хората настроения, музеят се занимава с превеждането на праисторията и природните феномени на детски език. Примери за подобни детски музеи в западната част на Европа има във всеки по-голям музей. Идеята е децата да имат своето място в музея, когато родителите им предпочитат да разгледат изложбата "за големи", както и да разберат поне част от презентираната информация в музея. Докато в Европа детските музеи вече не са изключителна случка и децата са добре дошли във все по-голяма площ от експозицията (чрез различни интерактивни елементи в нея), позитивните практики в България в тази посока остават отново временно анонсирани и пропадат дълбоко в "кладенеца" на общественото недоволство от състоянието на музеите в България. Нека в момент, когато изразяваме недоволството си, да бъдем по-конкретни и резки в критиките си, но и по-толерантни към добрите практики. Защото проблемите се решават не само с подчертаването им, но и с адаптиране на инструменти и вече доказали се като добри решения.
А иначе музейният кът в Благоевградския музей "се състои от две части: Археология и Природа и предоставя възможност за игри и интерактивни занимания, които онагледяват живота на праисторическите хора, разнообразието и интересни факти от природата, която ни заобикаля. Целта на детския кът е по интересен и достъпен начин да приобщи децата към чудесата на историята, природата и музейната среда. „Музеен детски кът” е най-подходящ за деца от 3 до 12 години, но е отворен за посещение както на деца с техните родители, така и на ученици с техните преподаватели".
Очаквайте скоро още добри практики в Museum Matters.
Източник на фотоматериалите: http://muzeendetskikut.blogspot.com