Епизод 6: Розовата кутия и пръстенът с пеперудата

Първият изобщо спомен, към който лично успях да се върна, а не с помощта на околните, не мога точно да датирам. Става въпрос за детски сън, трябва да е бил някъде около третата ми година, преди да се роди брат ми. Тогава още спях в кошарата, така викахме на леглото с решетка отпред, в което едва се побирах вече. Сънят е нищо повече от една последователна картина, запечатала се в съзнанието ми – с каляски и жени в дълги рокли, с огромни шапки и слънчобрани. Картината е мътна, обгърната в розов облак, вероятно защото тогава много си играех с една кутия. Тя беше прекрасна – розова, метална, кръгла, от някакви чуждоземни бисквити сигурно, не зная точно. Затова и е била запазена от баба ми. Вторичната употреба на кутията беше за съхраняване на пирони на вилата. Очевидно е била доста стара, за да е била запратена на това място. На вилата отиваха всички ненужни вещи. Всеки път я търсех и разглеждах с огромен интерес. По стената имаше изрисувани сцени с каляски, жени и мъже в аристократични одежди. Като в приказките. Подобни кутии наистина бяха рядкост и винаги оставаха в къщата след изяждането на бисквитите или бонбоните в тях. Пък и бяха несравними по външен вид с нашенските метални кутии. Та какво продаваха в метални кутии по това време – само “Тахан халва” и сирене в големи тенекии, а дизайнът им беше безумно грозен.

Наскоро открих друга една кутия от бисквити, за която като малка не подозирах, че е такава. Все пак бисквитите у нас ги продаваха само в картонени или целуфанени опаковки. И тази кутия изглежда особено – тя пък е червена, с триъгълна форма и някакви геометрични фигури по капака. Като малка помня, че не можех да я отварям. Тя заяжда, наистина. А беше наредена сред съкровищата на майка ми – кутиите с гердани, обеци и всякакви накити. Тя дрънчеше особено. В нея майка ми държеше един кожен колан, доста обемен. И беше официално наредена на тоалетката в спалнята. Пазенето на кутии от вкусотии очевидно е забавлявало не само мен. Баща ми имаше куп кутийки от кафе, от бонбони, от лешници и други такива в личното си шкафче. Умирах си от любопитство да надничам в стаята, когато той рови по кутиите си. В тях държеше всякакви джунджурийки – дребни остатъци от електрически уреди, значки, пагони, дори и един много красив детски пръстен от тел. Беше във формата на пеперуда с много различни цветове по крилата й. Толкова исках да го нося, но той не ми разрешаваше, защото съм била малка и съм щяла да го изгубя. Както онова пръстенче с калинка, дето ми го бяха купили на панаира в някакво село. Заслужих пръстена съвсем наскоро, когато отново “шпионирах” постарому ровенето на татко в съкровищата му. Поисках си го, знаех, че няма как да ми откаже – нали съм голяма вече. Заръча много да го пазя. Така и не знам историята му. Защо ли е такава ценност за него?