7 Feb 2017

Zoom-in: малко музеология за археолози

На фона на атрактивните египетски саркофази и мумии изложби със заглавие "Археология на Холандия" не биха привлекли вниманието на средностатистическия посетител. Защо? Няма нищо красиво, шокиращо, мистериозно в заглавието. Няма подразбиращи се истории за принцеси, Холандия не е известна с кой знае какви съкровища в археологическия спектър на ценното. Наистина, в залите беше спокойно, за половин час там не срещнах повече от две-три двойки посетители. Докато долните два етажа от Националния археологически музей в Лайден са препълнени с хора, заради историите от древен Египет и Римската империя, на последния етаж беше най-интересно откъм музеологични решения и информация. Доколкото познавам музея, преди пространството на коментираната изложба бе място за временни изяви, а сегашната изложба излиза със заявка за "постоянност". Там последно бе експонирана изложбата "Маас и хората", разказваща за живота по протежението на река Маас през вековете. Като цяло разказът за река Маас и хората е вграден в новата постоянна експозиция "Археология на Холандия", като са добавени някои елементи в началото (снимки от 2 до 5). Стената с чекмеджета за отваряне предизвиква любопитството на посетителя, независимо в каква възрастова група е, а организацията на предметите под формата на таблица демонстрира първичните опити на изследователите за систематизиране на находките. Някои от чекмеджетата са празни, което се съотнася към необходимостта от нови археологически проучвания в отделни региони на страната. Подредбата на находките е по региони и селища, а заглавието на тази част от експозицията е: Археология от задния двор. Претенцията на кураторите тук е да заинтересуват посетителите сами да търсят, да откривателстват и да увеличат любопитството им към предмети с историческа стойност. Както виждаме от надписа над шкафа, разнообразието от находки е невероятно. Модерността е част от експозицията. Тя е разходка не само в подземното пространство, но и в пълното протежение на хронологията до ден днешен. Само една кратка препратка към българския опит в археологическото експониране: интересът на археолозите в България приключва някъде около 16-17 век с османската история. Оттам нататък е правото на историците да експонират познанията си, без да си сътрудничат със сродни дисциплини. 
За да обяснят на обикновения човек къде са границите на търсенето на науката археология, кураторите са добавили в интериора серия от мъдри мисли на публични личности или анонимни като тази: Оne man's trash is another man's treasure (свободен превод: боклукът на един човек е съкровище за другия, сн. 19). Или: L.P. Hartley "The past is a foreign country, they do things differently there." (свободен превод: Миналото е чужда страна, там нещата се правят по различен начин. Сн. 21). На практика търсенията на археолозите в тази страна изглеждат безгранични. 
Най-ценните антични предмети-украшения са изложени по традиционен начин и в опозиция на чекмеджетата във витрини (вертикални и хоризонтални, сн. 2 и 9). Видяното дотук хоризонтално/ вертикално линеарно експониране в познати средства (витрини, шкафове) се прелива в нетрадиционния дизайн на изложбата за река Маас като частен случай на археологията в Холандия. Там е запазена формата на реката като бяло платно с всевъзможни извивки, разположено на нивото на гледане на възрастен посетител. В тази пластмасова бяла "река" символично следваме хронологичната организация на разказа, стартираща от наши дни назад до каменната епоха. Защо не започва от най-ранни времена? Според мен мисленето на хората за миналото и причините за промяна минава в обратен ред - от нашето най-близко минало, през миналото на тези около нас, до все по-назад във времето и все по-назад във времето и все по-далеч в пространството. Както и търсенето на археолозите разкрива пласт по пласт историята - от най-повърхностния до най-дълбокия. Посетителят разполага с предмети, намерени в обсега на реката, с видео, показващо гледки от реката (сн. 14), звуци от конкретното време (падащи бомби през Втората световна война), както и видеоразкази по различни теми от конкретно време (срещи с хора от Средните векове, сн. 10). посетителят може да седне на огромен речен камък, за да изгледа видеото. Най-ценните находки са скрити зад завеса от ресни, където трябва сам да отгърнеш, за да откриеш (сн. 15). Други пък са експонирани върху имитация на черен речен пясък (сн. 12). 
Най-интерактивното преживяване в изложбата е скрито под нивото на "реката", където стрелка показва възстановка на спалня на рибар, викинги или спалня в замък по поречието на Маас (сн. 16, 17, 18). Там посетителят може с навеждане и пълзене да стигне до въпросното легло, да легне и да се завие в завивките на хората от миналото. Преживяване на миналото е подходящият подход, помагащ на посетителя максимално да се включи в изложбата и да се потопи във времето, да влезе в роля, да си представи живота на прадедите си. Постепенно получаваме пълна картина на историята, доизграждаме усещането си за живота тогава. 
На финал ще се опитам да сравня преживяването на посетителя в две различни части на музея: изложбата за Древен Египет и тази за археологията на Холандия. В изложбата за Древен Египет може да видиш най-ценните находки, да прочетеш за миналото, да се насладиш на изкуството. Но при Археология на Холандия можеш да научиш много за търсенията на археолозите, за границите на науката, да се научиш сам себе си да търсиш и любопитстваш, да отвориш всичките си сетива за миналото, да се насладиш на възстановки във видео-формат, да преживееш сам момент от живота на човека от миналите векове. Да слееш в едно картини от природата и действията на хората. Подобни успехи не се постигат само с гледане и наслаждаване на най-ценни експонати от колекцията на музея, а с подходящи музеологични подходи, включване на разнообразни средства за информация и използване максимално на експозиционното пространство. Разбира се, и с много пари, бихме добавили, но идеите не струват пари. Тях или ги има, или не. 

1

2

3: Археология от задния ви двор

4: Всеки предмет от този шкаф произхожда от едно от близо 400 селища в Холандия. Заедно находките показват разнообразието на холандската археология, от прибори за огнището и римски накити до модернo въоръжение. В следващите години празните чекмеджета ще бъдат напълнени, докато накрая можете да намерите предмет от почти всеки заден двор. 

5: някои чекмеджета са празни, за да бъдат попълнени в бъдеще


6: други чекмеджета са пълни

8: всички възрасти са заинтересувани да търсят

7: дизайн на изложбата
9: дизайн на изложбата

10: дизайн на изложбата. Видеоразказ за Меровингите, речни камъни за сядане. 

11: дизайн на изложбата, видове експонати, експониране на нива
12: дизайн на изложбата
12: дизайн на изложбата, експонати, експониране на нива

14: дизайн на изложбата, мултимедия

15: дизайн на изложбата, съкровища, чакащи да бъдат открити

16: търсене и пипане, две немислими действия в традиционния музей. Как са спели викингите, може да откриете вие или детето ви под нивото на импровизираната река. На леглото може да се легне, т.е. дава се възможност за влизане в ролята на викинг. леглото не е видимо от височината на възрастен човек, но стрелката с надпис подканва да се търси. 

17: тук можеш да легнеш 
18: спалня в замък


19: мъдри мисли 

20: мъдри мисли

21: мъдри мисли